петък, 29 юни 2012 г.

"Петъчна"

            Пак е петък! И пак картичка! Затова и "Петъчна" :)
Днешната картичка я направих специално за по - големия ми брат Александър. На 1.07. отбелязваме курбан за негово здраве, след един изключително тежък инцидент, след който той едва не загина. Минаха години. И той е най - прекрасния и най - щедрия в добротата си човек, който познавам. И много го обичам. Желая му много здраве, много късмет и да запази така безценното си чувство за хумор, с което ни разсмива, дори и в най - трудните моменти. 
          Това от мен. Весел уикенд на всички ви!


петък, 22 юни 2012 г.

В двата края!

         Не бях сигурна какво заглавие да дам на тази публикация. Няколко дни не бях правила нищо. А откакто открих това ново хоби не минава ден без да се изреже или лепне нещо вкъщи. Но тази седмица...тцъ... няма вдъхновение...нищо...
         До днес /нали е петък, ден на Майстора/. Направих цели две картички и започнах една рамка за снимка, която ще покажа, когато бъде готова. Картичките са съвсем различни и по стил и цветово. Много си ги харесах. Снимките не са много добри, но какво да се прави. Нямам никакъв усет за тези неща.
Еми, това е от мен! 
Весел, горещ и морски уикенд желая на всички.



четвъртък, 14 юни 2012 г.

Картичка - кутийка за рожден ден

         Снощи до късно правих тази кутийка, като използвах това уроче: http://www.liveinternet.ru/users/fraya18/post202604761/. Е, не може да се сравнява изработката, а и трябва да поупражнявам работата с печатите и мастилата. Но с всичките си несъвършенства аз си я харесвам много. Надявам се да я хареса и  Мила, за която е предназначена, и която на 18. 06. празнува своя първи блогорожден ден. Желая и да не и стихва творческото вдъхновение и да създаде още много, много красоти!


Книгоразделители

         Оказа се, че книгоразделителите и таговете са идеален вариант да се изпробват върху тях различни неща. А и у дома си вървят, все изчедват, показват се от някои детски книжки, пак изчезват. Тези ги направих, когато ми дойде първото дизайнерско блокче, но все не ми оставаше време да ги кача. Ето ги и тях:




петък, 8 юни 2012 г.

Картичка със салфетка

         Тази сутрин, като всяка напоследък между впрочем, видях, че има ново предизвикателство на Картичкофуриите - Картичка със салфетка. Скоро бях гледала един клип, в който е показано как да си направим сами дизайнерска хартия именно със салфетка и аз, естествено, реших да пробвам. Защото искам да пробвам всичко. Има милион неща, които искам да направя. Точно затова и така се зарадвах, когато открих и предизвикателствата. Така нехаотично, а по тема изпробваш най - различни техники, докато откриеш себе си в някакъв стил. 
        
          Та така.... Ето я и картичката.

P.S: Този път снимах картичката навън и мисля, че се получи далеч по - добре от предишните.





вторник, 5 юни 2012 г.

Розова картичка

         Дълго време разглеждах тази картичка преди да я снимам и да я обявя за готова. Харесвам картичките с много елементи, от които не успяваш да отгкъснеш поглед, защото виждаш още нещо в последния момент. Харесвам и семплите картички. Предполагам, че е и по - трубно да направиш семпла картичка и да си наложиш да спреш. Не знам как другите улавят мига, в който да спрат. На мен тази картичка ми отне повече от 2 часа. Незнам защо. Но пък съм си много горда с нея. А и си има тагче. Покрай последното предизвикателство на Картичкофуриите съм се запалила по таговете :)


         Това е от мен... засега.

понеделник, 4 юни 2012 г.

Таг и картичка

           Винаги ми е правило впечатление, че всички си пускат страхотно описание с публикациите на нови неща. Някои описват техниките, които са използвали при изработване на нещата, други пък нещо, което ги е развълнувало през деня. Аз лично изчитам всичко. Много ми е интересно да опознавам всички ви по - този начин. Аз все още не използвам някакви специални похвати, за които да разказвам. Затова пък ще пусна един откъс, от една книга, който страшно много ми хареса. И сякаш усетих себе си там. Дано да ви е интересно.
А тагчето и картичката отиват при http://cardsaddicted.blogspot.com/2012/05/118.html и http://papertakeweekly.blogspot.com/2012/06/anything-goes.html


След бързането

        Бързах. Профучах през трапезарията, облечена в най-хубавия си костюм, съсредоточена върху приготовленията за вечерната бизнес среща. Джилиан, четиригодишната ми дъщеричка, танцуваше под звуците на любимата си мелодия от "Уестсайдска история".
Бързах много, на път бях да закъснея. Но въпреки това вътре в мен се обади едно гласче: "Спри!".

        И аз спрях. Погледнах я. Протегнах ръка, хванах ръчичката й и я завъртях. Седемгодишната ми дъщеря Кейтлин също влезе в орбитата ни, хванах и нея. Трите се понесохме с щуро въртене из трапезарията и хола. Заливахме се от смях. Въртяхме се като пумпали. Дали през прозорците съседите не ни виждаха, колко сме откачени? Не ме интересуваше. Песента завърши с няколко драматични такта и сложи край на нашия танц.

         Потупах децата по дупетата и ги изпратих да се къпят. Те се запътиха нагоре по стълбите, като едва си поемаха дъх, а от кикотенето им стените на къщата ехтяха. Аз се върнах към работата си. Наведох се да прибера нужните книжа в куфарчето си, когато чух малката да казва на кака си:
- Кейтлин, нали мама е най-добричката на света?

        Замръзнах на мястото си. От много бързане, за малко щях да пропусна този миг. Мислите ми се върнаха към наградите и дипломите, окачени в кабинета ми. Никоя награда, никое постижение не може да се сравни с това: "Нали мама е най-добричката на света?"

       Дъщеря ми го каза, когато беше на четири. Не ми се вярва да го каже на четиринайсет. Но на четирийсет, когато се наведе над дървения сандък, за да се сбогува с тленната обвивка на моята душа, иска ми се да каже тогава:
"Нали мама е най-добричката на света?"

       Тези думи не се вписват в служебната ми биография. Но искам да бъдат гравирани върху надгробния ми камък...

Автор - Джина Барет Шлейзингър


А ето я и картичката: