понеделник, 4 юни 2012 г.

Таг и картичка

           Винаги ми е правило впечатление, че всички си пускат страхотно описание с публикациите на нови неща. Някои описват техниките, които са използвали при изработване на нещата, други пък нещо, което ги е развълнувало през деня. Аз лично изчитам всичко. Много ми е интересно да опознавам всички ви по - този начин. Аз все още не използвам някакви специални похвати, за които да разказвам. Затова пък ще пусна един откъс, от една книга, който страшно много ми хареса. И сякаш усетих себе си там. Дано да ви е интересно.
А тагчето и картичката отиват при http://cardsaddicted.blogspot.com/2012/05/118.html и http://papertakeweekly.blogspot.com/2012/06/anything-goes.html


След бързането

        Бързах. Профучах през трапезарията, облечена в най-хубавия си костюм, съсредоточена върху приготовленията за вечерната бизнес среща. Джилиан, четиригодишната ми дъщеричка, танцуваше под звуците на любимата си мелодия от "Уестсайдска история".
Бързах много, на път бях да закъснея. Но въпреки това вътре в мен се обади едно гласче: "Спри!".

        И аз спрях. Погледнах я. Протегнах ръка, хванах ръчичката й и я завъртях. Седемгодишната ми дъщеря Кейтлин също влезе в орбитата ни, хванах и нея. Трите се понесохме с щуро въртене из трапезарията и хола. Заливахме се от смях. Въртяхме се като пумпали. Дали през прозорците съседите не ни виждаха, колко сме откачени? Не ме интересуваше. Песента завърши с няколко драматични такта и сложи край на нашия танц.

         Потупах децата по дупетата и ги изпратих да се къпят. Те се запътиха нагоре по стълбите, като едва си поемаха дъх, а от кикотенето им стените на къщата ехтяха. Аз се върнах към работата си. Наведох се да прибера нужните книжа в куфарчето си, когато чух малката да казва на кака си:
- Кейтлин, нали мама е най-добричката на света?

        Замръзнах на мястото си. От много бързане, за малко щях да пропусна този миг. Мислите ми се върнаха към наградите и дипломите, окачени в кабинета ми. Никоя награда, никое постижение не може да се сравни с това: "Нали мама е най-добричката на света?"

       Дъщеря ми го каза, когато беше на четири. Не ми се вярва да го каже на четиринайсет. Но на четирийсет, когато се наведе над дървения сандък, за да се сбогува с тленната обвивка на моята душа, иска ми се да каже тогава:
"Нали мама е най-добричката на света?"

       Тези думи не се вписват в служебната ми биография. Но искам да бъдат гравирани върху надгробния ми камък...

Автор - Джина Барет Шлейзингър


А ето я и картичката:



Няма коментари:

Публикуване на коментар

За всяка усмивка, за всеки коментар, за това, че бяхте тук: Благодаря!