Забелязвали ли сте как понякога, когато нещата наоколо тотално се объркват и човек се чуди накъде да поеме, тогава просто се оставя на течението. Не прави това, което трябва да прави, не си удря главата в търсене на решение ... нищо. Просто слуша музика /като мен/, прави си картички / като мен :) / и чака да му дойде вдъхновението да се стегне и да поеме нанякъде. Така и направих тази толкова нежна картичка, за да и се наслаждавам, и за да и се радвам.
Мисля да я пусна в Забавлятелство Девето " Луд на шаренко се радва". Това ще е първото ми участие там /надявам се, не и последното хихихи/, но ако сметнат момичетата, че няма достатъчно цветове да я махнат. Обещава да не се сърдя много :).
Мисля да я пусна в Забавлятелство Девето " Луд на шаренко се радва". Това ще е първото ми участие там /надявам се, не и последното хихихи/, но ако сметнат момичетата, че няма достатъчно цветове да я махнат. Обещава да не се сърдя много :).
Дано да съм зарадвала и вас. Весели почивни дни на всички!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За всяка усмивка, за всеки коментар, за това, че бяхте тук: Благодаря!